Изработка на уебсайтове

Когато гледахме “Стар Трек” през 90-те, мобилната видео-конференция изглеждаше като далечно бъдеще. Днес това е нещо нормално, макар че оттогава са минали едва десетина години. Използваме мобилните си телефони, за да гледаме телевизия и видео, да слушаме музика, да записваме звук, да играем игри…

Иначе казано, науката е успяла да изпревари научно-фантастичните филми (поне по-старите) в своето развитие. Къде обаче е началото? За да отговорим на този въпрос, се върнахме в миналото и открихме най-любопитните неща около историята на мобилните телефони…

В началото идеята за мобилна комуникация е разпространена от някаква общност, наричащa себе си mobileers (в превод от английски – “мобилярите” или, иначе казано, “мобилните”; абе, трудно е да се каже със сигурност). Тези напредничави хора използват радиочестоти, за да комуникират помежду си.

През 1946 шведската полиция изпробва първия прототип на мобилен телефон за връзка между плавателните съдове на бреговата охрана. Техниката им позволява да проведат до 6 разговора, преди да падне батерията на уреда.

Първата напълно автоматична телефонна централа е разработена от “Ериксон”. Те я пуснали за масова употреба в Швеция през 1956. За работата на централата не се изисква намеса на оператор. Има обаче един малък проблем – телефонните апарати, които работят с тази система, тежат 40 килограма! Макар по-късно тежестта им да е намалена на 9 килограма, все още си остава трудно да си сложиш телефона в калъф на кръста, без да ти се скъсат гащите. През 1963 услугата е прекратена, след като е привлякла 600 клиента.

Първата мобилна мрежа е от нулево поколение и е пусната от APR  във Финландия. (Тя била необходима, понеже на финландците често им се налагало да се обаждат вкъщи на жените си, за да им кажат, че ще закъснеят, защото ще пият по една “Финландия” с колеги. Бел.а.: Това не е вярно!)

Терминът първо, второ, трето поколение...

Терминът първо, второ, трето поколение се отнася за мобилните мрежи. Отбелязва се с 1G, 2G, 3G – от английското First Generation, Second Generation… и т.н. Телефоните, които са направени да работят с тези мрежи, пък са телефони от първо, второ… абе, сещаш се.

Първият комерсиален телефон, който може да се носи с една ръка, без предварителни тренировки в зала, е пуснат от Motorola и се казва Motorola DynaTAC 8000X. Освен стандартните копчета има и 9 допълнителни:Rcl (Recall); Clr (Clear); Snd (Send); Sto (Store); Fcn (Function); End (End) Pwr (Power); Lock (Lock); Vol (Volume);.

Именно с прототипа на такъв модел на 3 април 1973
д-р Мартин Купър от Motorola провежда разговор с Джо Енгъл, който оглавява  изследователската дейност на AT&T (конкурентна фирма), докато ходи по улиците на Ню Йорк. Купър е имал пълното право да тържествува и със сигурност е успял да развали настроението на конкуренцията този ден, а и доста дни след това. AT&T остават в лошо настроение чак до 1978, когато пускат първата пробна комерсиална клетъчна мрежа в Чикаго.

Телефоните от първо поколение са предназначени за употреба в коли, тъй като все още са доста големички и макар да не ти падат гащите, докато си ги държиш на кръста, носенето им нагоре-надолу се препоръчвало от всички дебелариуми!

През 1990 навлизат телефоните от второ поколение. Те се различават по големината си и по това, че използват цифрова, а не аналогова трансмисия. Скоро мрежите от първо поколение са затворени, за да осигурят честоти за 2G, а стандартът за телефон става 100-200 грама. Скоро след това започва яростна разработка върху 2.5 и 3G технологиите. Тъй като те предлагат богата гама от възможности и развитието на мрежите над 2G е доста скокообразно, за него ще говорим в друг материал.

Източник: www.noviiskar.eu

< Предишна		Следваща >